петък, 12 февруари 2016 г.

Ревю и дискусия - "Ангел с часовников механизъм", книга първа от поредицата "Адски устройства" на Касандра Клеър

   Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Над нея се надига зловещата сянка на загадъчен мъж, наричан Магистъра, а тя е неговия ключ към световно господство. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки - смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада...

***
   Започнах тази книга в средата на януари тази година. Прочетох я доста бързо. В началото започна бавно, малко по малко навлизах в историята и в живота на героите. А след това като гръм от ясно небе те връхлитат купища ситуации и изненадващи обрати, които те карат да възкликнеш "Това въобще не го очаквах!". Та и с мен се случи същото. Но да започна от самата история като цяло...
   Не бях се докосвала до света на ловците на сенки. Знаех за съществуването на тези книги, но бях малко скептична, че може да не ми харесат. Но мислите ми се оказаха грешни. Още в пролога на книгата, когато пред погледа ни са представени двамата главни мъжки персонажи - Уилям Херондейл и Джеймс Карстерс, аз знаех, че тази книга напълно ще оправдае очакванията ми. Имаше нещо в диалога между двамата герои, което ми хареса. По думите им си личеше, че света, в който живеят е доста вълнуващ. Малко по-късно в пролога, ми беше предоставена възможността да се запозная и с главната женска персона - Теса Грей. Но наистина нямах представа какво точно ще се случи с нея и какви очаквания да имам. Точно това ме накара да продължа да чета с нестихващо любопитство. В тази книга може да намерите всичко свръхестествено, за което се сетите - ловци на сенки, демони, вампири, върколаци, ангели, феи, магьосници, призраци. Да речем, че липсват само зомбитата. Естествено нашите главни герои са нефилими - полухора, полуангели, наричащи още себе си Ловци на сенки. Всички останали свръхестествени същества са под едно общо название - долноземци. Светът, в който се развива цялата история, е страшно красив. Градът е Лондон, годината е 1878. Пълно е с карети, елегантни джентълмени и девойки с очарователни, големи рокли и чадърчета, типични за една дама през XIX век. Можеш да усетиш красотата на града само от писането на Касандра Клеър.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СПОЙЛЕРИ! Ще дискутирам малко по-подробно. Четете на ваша отговорност! :) 

Снимка: Източник

   Да си поговорим малко за героите, защото те са доста и всеки от тях е интересен сам по себе си, всеки от тях носи своята история. Както се предполага, ще дам път на дамите и ще поговоря за тях в няколко изречения.
   Тереза "Теса" Грей - Не знам как да се чувствам относно нея, честно казано. Може би с малко съжаление... да си го кажем направо - животът й е по-заплетен и от латиноамерикански сериал. Родителите й са мъртви, леля й току-що е починала, брат й е истински нещастник, а на всичко отгоре бива отвлечена при пристигането си в Лондон от две вещици, които я подлагат на изтезания и мъки, за да отключат нейната... да я наречем "суперсила" или иначе казано - способността й да се превъплъщава в друг човек, само чрез докосване на нещо негово. Естествено има и злодей, който желае да се омъжи за нея, но само защото тя е ключът му към това да завладее свръхестествения свят. Добре, случват се лоши неща, но понякога се случват и хубави - срещата й с ловците, след като бива спасена, благодарение на загадъчния Уил. 
   Шарлот Брануел - Тя е изключителна. Толкова силна, толкова борбена, толкова честна, откровена, взискателна. Всичко, което прави, като лидер и ръководител на Лондонския институт, е планирано и отговорно измислено. Въпреки че понякога и тя, като всяка жена, показва своите слабости, тя се държи за всичко, което има и което е постигнала, макар и да е толкова млада.
   Джесамин Лавлейс - Тя е от тези героини, които не знаеш дали да обичаш, дали да мразиш. Може би по малко и от двете. Желанието й, да се омъжи за мундан и да не й се налага да живее като ловец на сенки, понякога я прави слаба, но когато пожелае може да срита някой и друг тролски з*дник. 
   София "Софи" Колинс - Тя е милата и добра прислужница, която държи много на Шарлот и съпруга й. Но естествено и тя си има своята история - белегът, който е на бузата й я мъчи, понеже е поставен от предишния й господар. Съжалявам я много заради случилото й се, но определено е силна личност и се справя с всичко насреща й.

Снимка: Източник

   Уилям "Уил" Херондейл - Добре де, няма как да не се влюбиш в него от първата му дума, колкото и странна да е. Той е от този тип мъже (момче, но бързо пораснало), които те привличат с думите си, действията си. А и тези сини, дълбоки очи, тази черна коса... дяволска красота. Вярно, че понякога се държи като пълен гадняр, но знаем и че има нещо в държанието му, което го кара да се държи по този начин. Харесва ми как въпреки всичко, въпреки всеки той държи на това, което обича... не, не визирам очевидната му любов към Теса, а обичта към неговия брат по душа, неговия приятел, неговия парабатай...
   Джеймс "Джем" Карстерс - Няма как да обичаш Уил без да обичаш Джем и обратното. Джем е изключително мил, романтичен, добър, нежен... Той обича със сърцето и душата си. Неговата музика е неговия живот. Неговият парабатай също. А и любовта му към Теса. Това са трите неща, които го държат на крака. Джем умира бавно. Той е болен от коварна болест, която го довършва малко по малко. Има си лекарство, наречено уин фен, но и то не е съвсем надеждно. Лекарството прави косата и очите му сиво-бели. И макар всичко, той е силен, борбен и смел. Приятелството между него и Уил е нещо свещено, нещо неразбиваемо - каквото и да се случва. Това е пример за всеки човек, пример за това как трябва да се държиш с този, който ти е истински и верен приятел.
   Хенри Брануел - Откаченият учен, изобретател, прекарващ времето си в лабораторията. Винаги ти трябва по един такъв смахнат човечец. 
   Натаниъл "Нат" Грей - Предател. Това, което направи е непростимо. 
   Аксел Мортмейн - А вие разбрахте ли, че той е Магистърът? Това ми дойде изневиделица, не го очаквах изобщо. През цялото време си мислех, че не може да е вампирът де Куинси и да се свърши толкова бързо с магистърството му, но все пак... И му повярвах на Мортмейн, когато отиде да предупреди Уил и Джем... как не ми мина през ума, че той е злодея и само ги разсейва... Очаквай неочакваното!

Снимка: Източник

   Да не забравяме да споменем и любимия на всички Магнус Бейн, магносникът, който спомага за тази история да стане още по-интересна, който внася разнообразие и цвят във всяка сцена, в която се появи. А също и интересната, сексапилна долноземка вампир Камил Белкор, която прави изключително добро като помага на ловците да отстранят вампира Алексей де Куинси.

***
   Като за финал на моята дискусия ще кажа, че изключително удоволствие за мен беше да се потопя в този свят. Давам на книгата заслужени 5 от 5 звезди. 



Ревю и дискусия към втората книга: ТУК.
Ревю и дискусия към третата книга: ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

петък, 12 февруари 2016 г.

Ревю и дискусия - "Ангел с часовников механизъм", книга първа от поредицата "Адски устройства" на Касандра Клеър

   Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Над нея се надига зловещата сянка на загадъчен мъж, наричан Магистъра, а тя е неговия ключ към световно господство. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки - смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада...

***
   Започнах тази книга в средата на януари тази година. Прочетох я доста бързо. В началото започна бавно, малко по малко навлизах в историята и в живота на героите. А след това като гръм от ясно небе те връхлитат купища ситуации и изненадващи обрати, които те карат да възкликнеш "Това въобще не го очаквах!". Та и с мен се случи същото. Но да започна от самата история като цяло...
   Не бях се докосвала до света на ловците на сенки. Знаех за съществуването на тези книги, но бях малко скептична, че може да не ми харесат. Но мислите ми се оказаха грешни. Още в пролога на книгата, когато пред погледа ни са представени двамата главни мъжки персонажи - Уилям Херондейл и Джеймс Карстерс, аз знаех, че тази книга напълно ще оправдае очакванията ми. Имаше нещо в диалога между двамата герои, което ми хареса. По думите им си личеше, че света, в който живеят е доста вълнуващ. Малко по-късно в пролога, ми беше предоставена възможността да се запозная и с главната женска персона - Теса Грей. Но наистина нямах представа какво точно ще се случи с нея и какви очаквания да имам. Точно това ме накара да продължа да чета с нестихващо любопитство. В тази книга може да намерите всичко свръхестествено, за което се сетите - ловци на сенки, демони, вампири, върколаци, ангели, феи, магьосници, призраци. Да речем, че липсват само зомбитата. Естествено нашите главни герои са нефилими - полухора, полуангели, наричащи още себе си Ловци на сенки. Всички останали свръхестествени същества са под едно общо название - долноземци. Светът, в който се развива цялата история, е страшно красив. Градът е Лондон, годината е 1878. Пълно е с карети, елегантни джентълмени и девойки с очарователни, големи рокли и чадърчета, типични за една дама през XIX век. Можеш да усетиш красотата на града само от писането на Касандра Клеър.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СПОЙЛЕРИ! Ще дискутирам малко по-подробно. Четете на ваша отговорност! :) 

Снимка: Източник

   Да си поговорим малко за героите, защото те са доста и всеки от тях е интересен сам по себе си, всеки от тях носи своята история. Както се предполага, ще дам път на дамите и ще поговоря за тях в няколко изречения.
   Тереза "Теса" Грей - Не знам как да се чувствам относно нея, честно казано. Може би с малко съжаление... да си го кажем направо - животът й е по-заплетен и от латиноамерикански сериал. Родителите й са мъртви, леля й току-що е починала, брат й е истински нещастник, а на всичко отгоре бива отвлечена при пристигането си в Лондон от две вещици, които я подлагат на изтезания и мъки, за да отключат нейната... да я наречем "суперсила" или иначе казано - способността й да се превъплъщава в друг човек, само чрез докосване на нещо негово. Естествено има и злодей, който желае да се омъжи за нея, но само защото тя е ключът му към това да завладее свръхестествения свят. Добре, случват се лоши неща, но понякога се случват и хубави - срещата й с ловците, след като бива спасена, благодарение на загадъчния Уил. 
   Шарлот Брануел - Тя е изключителна. Толкова силна, толкова борбена, толкова честна, откровена, взискателна. Всичко, което прави, като лидер и ръководител на Лондонския институт, е планирано и отговорно измислено. Въпреки че понякога и тя, като всяка жена, показва своите слабости, тя се държи за всичко, което има и което е постигнала, макар и да е толкова млада.
   Джесамин Лавлейс - Тя е от тези героини, които не знаеш дали да обичаш, дали да мразиш. Може би по малко и от двете. Желанието й, да се омъжи за мундан и да не й се налага да живее като ловец на сенки, понякога я прави слаба, но когато пожелае може да срита някой и друг тролски з*дник. 
   София "Софи" Колинс - Тя е милата и добра прислужница, която държи много на Шарлот и съпруга й. Но естествено и тя си има своята история - белегът, който е на бузата й я мъчи, понеже е поставен от предишния й господар. Съжалявам я много заради случилото й се, но определено е силна личност и се справя с всичко насреща й.

Снимка: Източник

   Уилям "Уил" Херондейл - Добре де, няма как да не се влюбиш в него от първата му дума, колкото и странна да е. Той е от този тип мъже (момче, но бързо пораснало), които те привличат с думите си, действията си. А и тези сини, дълбоки очи, тази черна коса... дяволска красота. Вярно, че понякога се държи като пълен гадняр, но знаем и че има нещо в държанието му, което го кара да се държи по този начин. Харесва ми как въпреки всичко, въпреки всеки той държи на това, което обича... не, не визирам очевидната му любов към Теса, а обичта към неговия брат по душа, неговия приятел, неговия парабатай...
   Джеймс "Джем" Карстерс - Няма как да обичаш Уил без да обичаш Джем и обратното. Джем е изключително мил, романтичен, добър, нежен... Той обича със сърцето и душата си. Неговата музика е неговия живот. Неговият парабатай също. А и любовта му към Теса. Това са трите неща, които го държат на крака. Джем умира бавно. Той е болен от коварна болест, която го довършва малко по малко. Има си лекарство, наречено уин фен, но и то не е съвсем надеждно. Лекарството прави косата и очите му сиво-бели. И макар всичко, той е силен, борбен и смел. Приятелството между него и Уил е нещо свещено, нещо неразбиваемо - каквото и да се случва. Това е пример за всеки човек, пример за това как трябва да се държиш с този, който ти е истински и верен приятел.
   Хенри Брануел - Откаченият учен, изобретател, прекарващ времето си в лабораторията. Винаги ти трябва по един такъв смахнат човечец. 
   Натаниъл "Нат" Грей - Предател. Това, което направи е непростимо. 
   Аксел Мортмейн - А вие разбрахте ли, че той е Магистърът? Това ми дойде изневиделица, не го очаквах изобщо. През цялото време си мислех, че не може да е вампирът де Куинси и да се свърши толкова бързо с магистърството му, но все пак... И му повярвах на Мортмейн, когато отиде да предупреди Уил и Джем... как не ми мина през ума, че той е злодея и само ги разсейва... Очаквай неочакваното!

Снимка: Източник

   Да не забравяме да споменем и любимия на всички Магнус Бейн, магносникът, който спомага за тази история да стане още по-интересна, който внася разнообразие и цвят във всяка сцена, в която се появи. А също и интересната, сексапилна долноземка вампир Камил Белкор, която прави изключително добро като помага на ловците да отстранят вампира Алексей де Куинси.

***
   Като за финал на моята дискусия ще кажа, че изключително удоволствие за мен беше да се потопя в този свят. Давам на книгата заслужени 5 от 5 звезди. 



Ревю и дискусия към втората книга: ТУК.
Ревю и дискусия към третата книга: ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар