събота, 13 февруари 2016 г.

Ревю и дискусия - "Принц с часовников механизъм", книга втора от поредицата "Адски устройства" на Касандра Клеър

   Сега, когато вече е сред ловците на сенки, Теса, най-накрая е в безопасност. Но тази сигурност се оказва краткотрайна, защото подмолни кръгове в Клейва кроят планове да отстранят Шарлот от ръководството на Института в Лондон. А без помощта на покровителката си, Теса би се превърнала в лесна плячка за мистериозния Магистър, който иска да използва способностите й за свои собствени зловещи цели.
   С помощта на обаятелния Уил и яростно отдадения Джем, Теса открива, че войната на Магистъра срещу ловците на сенки е дълбоко лична. За да разбулят тайните на миналото, тримата пътуват от обвития в мъгла Йоркшир до омагьосана бална зала, където Теса открива, че истината за произхода й е по-зловеща, отколкото си е представяла. И докато търсенето на Магистъра и истината води приятелите към неизвестни опасности, Теса научва, че когато любовта и лъжите се преплитат, това може да поквари дори и най-чистото сърце.
   Мрачното и необяснимо държание на Уил продължава да обърква Теса. Възможно ли е откриването на Магистъра да освободи Уил от тайните му и да даде на Теса отговорите на въпросите й за това коя е тя и за какво е предопределена?

***
   Преди да започна с каквито и да било мнения по въпроса, бих искала да отбележа, че кориците са прекрасни! Изключително се радвам, че не са променени. 
   Започнах с четенето на тази книга веднага след като приключих "Ангел с часовников механизъм". Този финал ме накара да искам още, та затова стартирах с четенето на книга втора и отново бях възхитена. Книгата ме погълна от пролога още. Докато четях отново се пренасях на онова красиво място, където си представях Института - красивата огромна сграда, в която живеят ловците. Представях си я с високи стълби, красива ограда с различни елементи, големи прозорци и високи кули - почти като замък, но в по-малък вариант. 

Снимка: Източник
   В тази книга героите отново се впускат в търсене на решения относно как да постъпят с всичко, което им се е струпало на главите - Магистърът, който е на свобода, който създава своята армия от автоматони, който иска да завладее света им. Но той не е единствената заплаха за тях, макар и най-голямата. Ловците от Клейва желаят напускането на Шарлот, поставят й трудна задача за ограничено време, в противен случай ръководството ще й бъде отнето. 
   Читателите ги очакват нови изненади, нови премеждия, нови герои, разкрития на дълго пазени тайни.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СПОЙЛЕРИ! Ще дискутирам малко по-подробно. Четете на ваша отговорност! :)

Снимка: Източник
   Проклятието на Уил. Да започнем с него, понеже и книгата започва с него. Бях изключително изненадана да разбера какво всъщност се е случвало с Уил. Когато беше казал "Джем е най-големият ми грях", дори и не си помислих, че всъщност говори за такъв тип грях. Но не в това е самият проблем. Случило се, добре, не може да върне времето назад. Не може да съживи сестра си. Но как е възможно да държиш такава опасна демонска кутия в дома си, където отглеждаш три деца? Естествено е, че когато кажеш на дете "Не пипай това", то ще направи всичко възможно да разбере какво е съдържанието й. Вината за всичко, което е преживял Уил, всъщност може без проблем да бъде оставена на родителите му. Ако аз имах такава демонска кутия, щях да я държа под ключ на най-закътаното място в дома си и никога нямаше просто да я оставя на централно място, където синът ми да получи проклятие, което ще промени живота му. 
   Беше сърцераздирателен момент, когато Уил разказваше на Магнус за демона и за това колко е обичал семейството си, но ги е напуснал заради проклятието. Почувствах се неприятно от това. Стана ми още по-неприятно да знам, че малко по малко любовта се изплъзва от ръцете му, защото не може да открие демона. А и после как да не се ядосаш, след разкритието, че проклятие никога не е имало? Но въпреки това, ако не беше то, Уил никога нямаше да бъде този смел, силен мъж, в когото се е превърнал.
   Нещо, което всъщност не разбирам - как и защо двама най-добри приятели никога не са разговаряли на тема любов? Уж се познават добре, а никога ли Джем не видя как Уил, изпод цялата тази стена, която е изградил, гледа Теса? Или Уил не вижда ли как Джем се държи около нея? Една любов не е нещо, което не може да се забележи. 

Снимка: Източник
Дори слепец би видял любовта, която блика от някого. Джем и Уил са парабатаи, не просто братя, не просто приятели. Усещат другия като част от себе си, а не виждат, че са влюбени до лудост в една и съща жена? 
   Теса също не я разбирам. Обичаща и двамата. Как се обичат двама мъже? Не е осъдително, но как го прави? Аз не бих могла да обичам двама мъже едновременно. Винаги любовта към единия преобладава. Може да обичаш и двамата, но никога по един и същи начин. Когато се случи цялата ситуация с предложението за брак, което й направи Джем, даде й медальона на майка му. Всичките изречени думи бяха толкова нежни, романтични, той й каза, че я обича, че иска да бъдат щастливи. Но как да откажеш щастие на умиращ мъж? Как да унищожиш единствената му надежда, че животът му не е бил безсмислен? Естествено, че ще се съгласи. Той й каза, че я обича, но тя веднъж не го изрече. Явно е, че той я привлича, може би дълбоко в себе си изпитва привързаност и обич. И въпреки всичко, аз мисля, че любовта й към Уил е по-силна. 
   Гидеон и Гейбриъл Лайтууд са новите ни герои. Макар че видяхме Гейбриъл и в първата книга, едва в тази успяваме да го опознаем малко по малко. Гидеон е доста интересен, здраво мислещ и упорит. Поради тренировките им с Теса и Софи, успяваме да научим повече за семейство Лайтууд. Разбираме защо Гейбриъл мрази Уил, което всъщност е доста смешна история, определено си мислех, че е нещо по-сериозно. Заформя се и тази Гидеон-Софи връзка. Той е очевидно влюбен в нея, а и тя не остава безразлична към него. 

Снимка (Софи/Гидеон): Източник
    Пътуването до Йоркшир, в което виждаме Алойзиъс Старкуедър, който е на 90 години и е ръководител на Института в Йорк, ни показва също и картина на внучката му Адел, но аз си зададох въпроса още на момента, че щом присъства значи по някакъв начин е свързан с някой от героите. За жалост не успяхме да видим с какво точно (но ще разберем в книга 3). На това пътуване виждаме и Сесили Херондейл, сестрата на Уил. Добри усещания имах за нея. А и любовта, която Уил показа към нея, пролича си, че я обича и би дал всичко, за да я опази.
   Имаме и цялата ситуация с демонската шарка. Обожавам реакцията на Уил, когато разбраха, че Бенедикт Лайтууд е болен от нея и че тя всъщност наистина съществува.
   Естествено и Джесамин. Още от първия момент, в който прочетох, че се облича като мъж и излиза нощем, аз се усъмних, че има нещо нередно в нея. Може би желанието й да се омъжи за мундан най-после се беше случило. И тогава, докато се усетя, Софи я беше цапардосала с огледалото и я беше вързала за леглото. Well done, girl! Реакцията на Уил беше безценна "Софи ли направи това? Нашата Софи?... Мисля, че ще се влюбя в теб, Софи. Не изключвам и женитба." О, бях толкова доволна, че само Уил и Теса ще отидат на маскарада в имението на Лайтууд, където Джесамин трябваше да се срещне с Нат. Там естествено отново видяхме събирането на сестрата с брат й (макар тя да беше превъплътена в Джесамин). От една страна разбирам прекрасно чувството... Тя обича брат си, въпреки всичко, което той стори, как я нарани, опита се да я убие, но тя страда за него, за това, че е безмилостен и жесток.
   За малко да заплача от смях, когато Теса и Уил се разгорещиха на балкона и Магнус се появи и "Нека позная. Изпили сте онази лимонада?" Обожавам тези забавни моменти и ситуации. 
   И, разбира се, ситуацията с Шарлот и Хенри. Толкова сладки, толкова наивни и двамата. Когато имаха онзи разговор за това как не се обичали наистина и че всичко било само договор между семействата им, имаше нещо толкова нежно в думите им... Нещо като "Обичаме ли се или не се обичаме?" И накрая се оказа, че се обичат, но все пак - двама души, които са женени, а никога не са си показвали така открито чувствата и го правят за първи път. Толкова е мило. Бях толкова щастлива, когато Шарлот успя да опази ръководството си. Отново показа колко борбена жена е, колко сила се изисква и тя я има в изобилие. 

Снимка: Източник
   И, естествено, стигаме до развръзката, където най-после Уил споделя с Теса за проклятието. Всъщност бях много ентусиазирана и в същото време уплашена от това какво ли ще се случи след този разговор. И след него не бях удовлетворена напълно. Ядосвах се как може двама най-добри приятели да не виждат любовта на другия към Теса. Как? Защо реакцията на Уил беше толкова учудена? "Джем? Моят Джем?" Стига, Уил, трябва да си имал поне усещането. А, може би, нарочно го е потискал в себе си. Въобще и не ми беше приятно от действията на Теса. На единия ден е при Джем, а на другия при Уил. Боже, момиче, реши се най-после! 
   Писмото на Уил. Ах, писмото му! Нали знаете онова чувство, което ви кара да настръхвате, да ви се свива топка в корема... това прекрасно чувство. Накара ме да се запитам "Къде ми е машината на времето?", за да се върна в онези красиви години, когато любовта си е била любов - чиста, неопетнена... истинска. Нима всяка една жена не си е мечтала за истинска романтика в живота си?
***
Книгата отново беше онова незабравимо приключение, което изживях с първата. Този път, обаче, беше с доста повече чувства. Имах усещането, че и аз съм там. Виждам ги как се движат през времето, как преминават през битките с автоматоните, как преживяват загубата на близък. Удоволствие е да се четат толкова силни книги - все едно си изживял един втори живот. 

Ревю и дискусия към първата книга - ТУК!
Ревю и дискусия към третата книга - ТУК!

5 коментара:

  1. Прекрасно ревю! Съгласна съм с теб за абсолютно всичко. И аз не можах да разбера как въпреки,че са парабатаи Уил и Джем не разбраха,че и другия е влюбен в Теса.Странна му работа,може би наистина са подтискали това усещане(ако е имало изобщо такова) и са си затваряли очите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Радвам се, че сме на едно мнение. :)

      Изтриване
  2. Прекрасно ревю! И аз съм съгласна а теб за всичко. И Теса ме ядосваше от време на време..Ако тази книга ти е харесала толкова много, то третатае те остави без дъх. Прочети и Реликвите на смъртните, няма да съжаляваш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, аз още януари прочетох цялата трилогия, просто сега реших да правя ревюта. Радвам се, че сме на едно мнение и че ти е харесало ревюто. :)

      Изтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване

събота, 13 февруари 2016 г.

Ревю и дискусия - "Принц с часовников механизъм", книга втора от поредицата "Адски устройства" на Касандра Клеър

   Сега, когато вече е сред ловците на сенки, Теса, най-накрая е в безопасност. Но тази сигурност се оказва краткотрайна, защото подмолни кръгове в Клейва кроят планове да отстранят Шарлот от ръководството на Института в Лондон. А без помощта на покровителката си, Теса би се превърнала в лесна плячка за мистериозния Магистър, който иска да използва способностите й за свои собствени зловещи цели.
   С помощта на обаятелния Уил и яростно отдадения Джем, Теса открива, че войната на Магистъра срещу ловците на сенки е дълбоко лична. За да разбулят тайните на миналото, тримата пътуват от обвития в мъгла Йоркшир до омагьосана бална зала, където Теса открива, че истината за произхода й е по-зловеща, отколкото си е представяла. И докато търсенето на Магистъра и истината води приятелите към неизвестни опасности, Теса научва, че когато любовта и лъжите се преплитат, това може да поквари дори и най-чистото сърце.
   Мрачното и необяснимо държание на Уил продължава да обърква Теса. Възможно ли е откриването на Магистъра да освободи Уил от тайните му и да даде на Теса отговорите на въпросите й за това коя е тя и за какво е предопределена?

***
   Преди да започна с каквито и да било мнения по въпроса, бих искала да отбележа, че кориците са прекрасни! Изключително се радвам, че не са променени. 
   Започнах с четенето на тази книга веднага след като приключих "Ангел с часовников механизъм". Този финал ме накара да искам още, та затова стартирах с четенето на книга втора и отново бях възхитена. Книгата ме погълна от пролога още. Докато четях отново се пренасях на онова красиво място, където си представях Института - красивата огромна сграда, в която живеят ловците. Представях си я с високи стълби, красива ограда с различни елементи, големи прозорци и високи кули - почти като замък, но в по-малък вариант. 

Снимка: Източник
   В тази книга героите отново се впускат в търсене на решения относно как да постъпят с всичко, което им се е струпало на главите - Магистърът, който е на свобода, който създава своята армия от автоматони, който иска да завладее света им. Но той не е единствената заплаха за тях, макар и най-голямата. Ловците от Клейва желаят напускането на Шарлот, поставят й трудна задача за ограничено време, в противен случай ръководството ще й бъде отнето. 
   Читателите ги очакват нови изненади, нови премеждия, нови герои, разкрития на дълго пазени тайни.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СПОЙЛЕРИ! Ще дискутирам малко по-подробно. Четете на ваша отговорност! :)

Снимка: Източник
   Проклятието на Уил. Да започнем с него, понеже и книгата започва с него. Бях изключително изненадана да разбера какво всъщност се е случвало с Уил. Когато беше казал "Джем е най-големият ми грях", дори и не си помислих, че всъщност говори за такъв тип грях. Но не в това е самият проблем. Случило се, добре, не може да върне времето назад. Не може да съживи сестра си. Но как е възможно да държиш такава опасна демонска кутия в дома си, където отглеждаш три деца? Естествено е, че когато кажеш на дете "Не пипай това", то ще направи всичко възможно да разбере какво е съдържанието й. Вината за всичко, което е преживял Уил, всъщност може без проблем да бъде оставена на родителите му. Ако аз имах такава демонска кутия, щях да я държа под ключ на най-закътаното място в дома си и никога нямаше просто да я оставя на централно място, където синът ми да получи проклятие, което ще промени живота му. 
   Беше сърцераздирателен момент, когато Уил разказваше на Магнус за демона и за това колко е обичал семейството си, но ги е напуснал заради проклятието. Почувствах се неприятно от това. Стана ми още по-неприятно да знам, че малко по малко любовта се изплъзва от ръцете му, защото не може да открие демона. А и после как да не се ядосаш, след разкритието, че проклятие никога не е имало? Но въпреки това, ако не беше то, Уил никога нямаше да бъде този смел, силен мъж, в когото се е превърнал.
   Нещо, което всъщност не разбирам - как и защо двама най-добри приятели никога не са разговаряли на тема любов? Уж се познават добре, а никога ли Джем не видя как Уил, изпод цялата тази стена, която е изградил, гледа Теса? Или Уил не вижда ли как Джем се държи около нея? Една любов не е нещо, което не може да се забележи. 

Снимка: Източник
Дори слепец би видял любовта, която блика от някого. Джем и Уил са парабатаи, не просто братя, не просто приятели. Усещат другия като част от себе си, а не виждат, че са влюбени до лудост в една и съща жена? 
   Теса също не я разбирам. Обичаща и двамата. Как се обичат двама мъже? Не е осъдително, но как го прави? Аз не бих могла да обичам двама мъже едновременно. Винаги любовта към единия преобладава. Може да обичаш и двамата, но никога по един и същи начин. Когато се случи цялата ситуация с предложението за брак, което й направи Джем, даде й медальона на майка му. Всичките изречени думи бяха толкова нежни, романтични, той й каза, че я обича, че иска да бъдат щастливи. Но как да откажеш щастие на умиращ мъж? Как да унищожиш единствената му надежда, че животът му не е бил безсмислен? Естествено, че ще се съгласи. Той й каза, че я обича, но тя веднъж не го изрече. Явно е, че той я привлича, може би дълбоко в себе си изпитва привързаност и обич. И въпреки всичко, аз мисля, че любовта й към Уил е по-силна. 
   Гидеон и Гейбриъл Лайтууд са новите ни герои. Макар че видяхме Гейбриъл и в първата книга, едва в тази успяваме да го опознаем малко по малко. Гидеон е доста интересен, здраво мислещ и упорит. Поради тренировките им с Теса и Софи, успяваме да научим повече за семейство Лайтууд. Разбираме защо Гейбриъл мрази Уил, което всъщност е доста смешна история, определено си мислех, че е нещо по-сериозно. Заформя се и тази Гидеон-Софи връзка. Той е очевидно влюбен в нея, а и тя не остава безразлична към него. 

Снимка (Софи/Гидеон): Източник
    Пътуването до Йоркшир, в което виждаме Алойзиъс Старкуедър, който е на 90 години и е ръководител на Института в Йорк, ни показва също и картина на внучката му Адел, но аз си зададох въпроса още на момента, че щом присъства значи по някакъв начин е свързан с някой от героите. За жалост не успяхме да видим с какво точно (но ще разберем в книга 3). На това пътуване виждаме и Сесили Херондейл, сестрата на Уил. Добри усещания имах за нея. А и любовта, която Уил показа към нея, пролича си, че я обича и би дал всичко, за да я опази.
   Имаме и цялата ситуация с демонската шарка. Обожавам реакцията на Уил, когато разбраха, че Бенедикт Лайтууд е болен от нея и че тя всъщност наистина съществува.
   Естествено и Джесамин. Още от първия момент, в който прочетох, че се облича като мъж и излиза нощем, аз се усъмних, че има нещо нередно в нея. Може би желанието й да се омъжи за мундан най-после се беше случило. И тогава, докато се усетя, Софи я беше цапардосала с огледалото и я беше вързала за леглото. Well done, girl! Реакцията на Уил беше безценна "Софи ли направи това? Нашата Софи?... Мисля, че ще се влюбя в теб, Софи. Не изключвам и женитба." О, бях толкова доволна, че само Уил и Теса ще отидат на маскарада в имението на Лайтууд, където Джесамин трябваше да се срещне с Нат. Там естествено отново видяхме събирането на сестрата с брат й (макар тя да беше превъплътена в Джесамин). От една страна разбирам прекрасно чувството... Тя обича брат си, въпреки всичко, което той стори, как я нарани, опита се да я убие, но тя страда за него, за това, че е безмилостен и жесток.
   За малко да заплача от смях, когато Теса и Уил се разгорещиха на балкона и Магнус се появи и "Нека позная. Изпили сте онази лимонада?" Обожавам тези забавни моменти и ситуации. 
   И, разбира се, ситуацията с Шарлот и Хенри. Толкова сладки, толкова наивни и двамата. Когато имаха онзи разговор за това как не се обичали наистина и че всичко било само договор между семействата им, имаше нещо толкова нежно в думите им... Нещо като "Обичаме ли се или не се обичаме?" И накрая се оказа, че се обичат, но все пак - двама души, които са женени, а никога не са си показвали така открито чувствата и го правят за първи път. Толкова е мило. Бях толкова щастлива, когато Шарлот успя да опази ръководството си. Отново показа колко борбена жена е, колко сила се изисква и тя я има в изобилие. 

Снимка: Източник
   И, естествено, стигаме до развръзката, където най-после Уил споделя с Теса за проклятието. Всъщност бях много ентусиазирана и в същото време уплашена от това какво ли ще се случи след този разговор. И след него не бях удовлетворена напълно. Ядосвах се как може двама най-добри приятели да не виждат любовта на другия към Теса. Как? Защо реакцията на Уил беше толкова учудена? "Джем? Моят Джем?" Стига, Уил, трябва да си имал поне усещането. А, може би, нарочно го е потискал в себе си. Въобще и не ми беше приятно от действията на Теса. На единия ден е при Джем, а на другия при Уил. Боже, момиче, реши се най-после! 
   Писмото на Уил. Ах, писмото му! Нали знаете онова чувство, което ви кара да настръхвате, да ви се свива топка в корема... това прекрасно чувство. Накара ме да се запитам "Къде ми е машината на времето?", за да се върна в онези красиви години, когато любовта си е била любов - чиста, неопетнена... истинска. Нима всяка една жена не си е мечтала за истинска романтика в живота си?
***
Книгата отново беше онова незабравимо приключение, което изживях с първата. Този път, обаче, беше с доста повече чувства. Имах усещането, че и аз съм там. Виждам ги как се движат през времето, как преминават през битките с автоматоните, как преживяват загубата на близък. Удоволствие е да се четат толкова силни книги - все едно си изживял един втори живот. 

Ревю и дискусия към първата книга - ТУК!
Ревю и дискусия към третата книга - ТУК!

5 коментара:

  1. Прекрасно ревю! Съгласна съм с теб за абсолютно всичко. И аз не можах да разбера как въпреки,че са парабатаи Уил и Джем не разбраха,че и другия е влюбен в Теса.Странна му работа,може би наистина са подтискали това усещане(ако е имало изобщо такова) и са си затваряли очите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Радвам се, че сме на едно мнение. :)

      Изтриване
  2. Прекрасно ревю! И аз съм съгласна а теб за всичко. И Теса ме ядосваше от време на време..Ако тази книга ти е харесала толкова много, то третатае те остави без дъх. Прочети и Реликвите на смъртните, няма да съжаляваш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, аз още януари прочетох цялата трилогия, просто сега реших да правя ревюта. Радвам се, че сме на едно мнение и че ти е харесало ревюто. :)

      Изтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване